Защото някой там, все още брои дните ." "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

Автор: Георги Бърдаров
Дизайн корица:  Стоян Атанасое
Страници: 182
Издателство: "Сиела"


Книги като тази на Бърдаров, просто ти се случват. Те избират теб, не ти тях. Защо е различна? Защото е истинска, а такива книги рядко се пишат от български автори.

"Аз още броя дните" е мост, не мостът над Миляцка, или именно мостът над Миляцка, който е насред живота и смъртта. Неизбежен изход. Неизбежен живот след смъртта.

Бърдаров те кара да се замислиш, от коя страна на моста си ти, и дали някога няма да ти се наложи да минеш отсреща. Дава лице на войната, а именно лицето на смъртта. Или убит, или убиец. Показва ти война, която ти дава избор, от който не можеш да избягаш. Тази книга ми хареса. Малко са книгите, които ти дават нещо от себе си, нещо насочено само и единствено към теб, което си го взимаш и си го пазиш като скъпоценно камъче.
Давор и Айда са знаците. изкупителните жертви, чиято смърт отваря очите на хората - нужната ненужна смърт. Любовта по време на война я прави красива (доколкото това би било възможно), но смъртта на двамата показва, че в една война красива може да е само и единствено смъртта и тяхната е такава - героична.
Паралелната история, която Бърдаров развива в книгата ми хареса, колкото ми хареса и паралелната история за стопанството на Левин в "Анна Каренина". На моменти ми беше интересно, на моменти просто исках да разбера какво ще стане и появата на друга второстепенна (ако може така да се нарече) история, която сякаш ме изважда от спомен, което по принцип е и идеята, ме влудяваше.
Интервютата ме отегчаваха, не смятам, че изобщо е било необходимо съществуването им, поне не на всички. Последното, в края на книгата, разкриващо живота на една жена преживяла войната секс-лагер, ме трогна най-много, дали защото беше по-подробно или, защото чисто по женски съм склонна да съм по-съпричастна - не мога да кажа.

Смятам, че книгата трябва да се прочете, защото е магична. Защото те кара да чувстваш и наистина да съпреживяваш историята на Сараево., Това не е историята на Айда и Давор. Това е историята на една ужасяваща безсмислена война, взела безброй жертви.
"Аз още броя дните" е бисер, който се откроява, но за мен лично малко не му достигна да бъде шедьовър. Има натрапчиви изречения, и думи, чието съществуване не намирам за адекватно. Може би още съвсем мъничко редакция й липсва.

И все пак, прочетете я.. защото някой нам, все още брои дните