"Мавзолей" на Ружа Лазарова - наръчник за преживяване на комунизма

 Комунизмът - наръчник за преживяване.

"Мавзолей" , Ружа Лазарова
Издтатeлство: Сиела

 Чума. Не можеш никого да спасиш. Но и не знаеш, кого ще покоси. Молиш се да се смили над твоя дом, а в случай, че не го направи - назидание.
"Враг на народа". Роднините ми винаги са изпитвали голямо страхопочитание към комунизма и неговите видни представители. Аз съм се родила след края на режима, дете на грешната представа за свобода.

Заглавието "Мавзолей" обощава.
Хората взаимно се демотивират да живеят. Начина, по който Ружа Лазарова проследява тънката нишка на семейната идилия на поколения българи те кара да изпитваш невероятно страхопочитание.

Страхът от това да не си комунист и срамът от това да си бил.
Срамът от свинската мас по училищната ограда, полепнала по дрехите.
Мърсотията от режима полепнала по човека.
Експлоатацията на хората, които строят мавзолея на Димитров, символизира идеологията на Партията. Той е еквивалент на режима. Мавзолеят е силата! Това, което остава от него при самото физическо разрушаване на сградата са подземията, както и спомените на нашите родители, баби и дядовци, близки, за да напомнят, че комунизмът се крие на съзнанието на няколко поколения. Не е видим с "просто око", в обикновени делнични дни, но се възражда на всяко семейно събиране с изречението "Спомняш ли си едно време.... Бай Тошо като беше.."

Вече никой не посещава мавзолея на Димитров, няма го, ала хората не са го забравили. 
Книгата оставя едно феноменално усещане за загуба на разум, на мечти, на смисъл.
За непреодолима празнота у един онемял народ, който ни остави само тишина.. ЗАЩОТО ....

"Мъчителят знае, че човек подложен на абсолютна тишина... губи разсъдъка си" - из "Мавзолей" на Ружа Лазарова.